Ще се опитам да отговоря на тези въпроси.

Виртуалните турове са сравнително нов продукт. Често представата на потенциалния потребител за тях се изчерпва  с “нещо интересно” Виртуалните турове се доближават до представата за панорама във всичките значения на това понятия, но най –вече в смисъла на “неограничено изображние във всички посоки”.Създаването на панорамата е първа, задължителна стъпка към създаване на витруалните турове.

За създаване на виртуални турове се използват сферични и цилинрични панорами.Сферичните покриват зрителен ъгъл от 360 по хоризонтала и 180 по вертикала – пълна сфера . Цилиндричните имат ограничение по вертикала, обикновено около 140. В много случаи, когато няма интересни обекти горе и долу е оправдано използването им и да се намали размера на файла или да се покажат останалите части с по-добро качество.

Изображението използвано за създаване на виртуални турове е съставно. За всяка панорама се използват няколко снимки. Теоретично колкото повече кадри толкова по-добре. На практика оптималното е от 6-8 снимки в зависимост от камерата и обектива. Всички висококачествени панорами се правят с цифрова огледална камера и свръхширокоъгълен обектив “Fish eye”. “Зашитото” изображение се получава с размери от 6000/3000 до 14000/7000 пиксела. Минималният размер за качествено пълноекранно възпроизвеждане е 6000/3000 т.

Виртуалните турове се използват изключително в електронни медии, основно в интернет. Демонстрират се на съвременни дисплеи с висока разделителна способност и качество на цвета. Нискобюджетните изпълнения не осигуряват необходимото качество за възпроизвеждане на цял екран.От големи панорами може да се направят  малки. Обратното е невъзможно. Заснетата малка панорама си остава малка.